Обичам те

Обикнах те откакто ме избра. Сред не малкото момичешки лица ме пожела. И ме разбра.
И даже ме разсмя.
От тогава, все така.
Обикнах те, откакто те избрах. Сред няколко момчешки имена харесах твоето и всичко след това. И ти се смя, защото го разбра.
Повярвах ти, че е игра.
Какво пък, казах си, са няколко паса на свежа трева? Ще подритваме топката ту в моята, ту в твоята врата, дано няма пострадали.
Залози- приемат се. Oт твоята, от моята рода.
Повярва ми, че е шега. Уж, ей така за ден, за два...
И от тогава, все така.
Особено съм радостна, когато ме прегръщаш - мечешки и лекичко. Когато ме докосваш с дъха си и тайно гъделичкаш по врата. Когато ме разбуждаш и безшумно проникваш в мен, в съня ми и в плътта.
Обичам, и когато ти си песен "залостена" в моята глава. Натрапчиво и безотказно подреждаш мислите ми с нервен баритон. И всеки тон подскача си фриволно в диези и бемоли-та.
Обичам те, когато си сълза търкулнала се по лицето ми.
Радостта изисква сълзи понякога.
Ръцете ти, какво да кажа, обичам ги. Както и краката, корема, устните ти и носа.
Обичам всичко и отвъд това.
Обичам да се сгушвам, да те слушам и да си мълча, а ти да галиш щръкналата ми коса.
Обичам аромата ти, гласа ти и всичките "понеже", "за това".
Обичам те, защото ме обичаш рошава, неспала, дори когато съм "овца", лигава, враждебна и незряла, и всичките последици от това.
Особено харесвам да танцуваме, а сърцата си говорят зааа... неща. Без думи, тихомълком след две три чаши с вина, свикват съвета за обсъждане, кой какво направи и кога...
Обичам те, когато ми говориш с... мълчание. Тогава май ми казваш най-важните неща. Знам го, защото след това се „раждат” красивите и свързващи дела.
Обичам те, защото ти си Ти. И никой друг не е това. И в твоят егоизъм и несъвършенство, откривам най-голямата хуманност на света.
Обичам те, когато си категоричен, самовлюбен и суров.
Дори в твоята себичност те обичам.
Защото си готов - да поиграем, да вкараш топката в своята врата и да ме оставиш да повярвам, че аз съвсем сама постигнала победата съм в нашата игра.
Не мисля, че обичам, както се обичат хората - с внезапен плам и електричество.
Обичам начина по който се привличаме/събличаме/развличаме и... вричаме. И всичките последици от това.