От мечтата ми дваж по- мечтан си ти, мъничък мой Великан

29- ти май- не добър ден за родителство. От снощи усетих зараждащите се тенденции за деня- понеделнишки ми се наложи да деля дроби. Но убеждението се затвърди в 6.30 сутринта, когато стряскащата мелодия на алармата събуди позадрямалите ноти в главата ми, установили се там благодарение на среднощния турбо- фолк на съседите с абитуриента. Ставането от мекото легло, след дългите и неуспешни опити да заглуша „музиката”с изстудена бутилка Fragulino е необходимо поради нуждата детето да бъде откарано до училище (за стотен път тази година!). Разбира се с бодро огласената от момчешки закачки кола. Сутрин, в която разбрах, че освен останалото и всички учебни ангажименти се падат на майката, най- вече преноса на ученическата раница от дома до училище- „Аз сега навлизам в една много трудно възраст и забравям. Ти нали за това си ми майка?!” Така ми бе обяснено неглижирането на тези, твърде маловажни подробности. Хубаво е да се ходи на работа на 29-ти май- да бъдеш служител, а не недоспал родител. Утре е друго нещо.