8-мо мартенска молба на една симпатична жена към господата.

Скъпи пичове/господа  (кой, както желае, така)

Да се празнува е нужно. Задружно!

Имам към вас една специфична молба: апелирам за искрена, смела мъжественост, когато настъпи Денят.

Аз и тази година заради вас ще се наглася! Ще си сложа по-късата рокля, любимия гланц, червените токчета и шала на точки. Всичко, както си му е редът.

В петък, точно в нула часа, започва осмият ден на третия месец, по известен като Денят на жените. И аз съм от тях - нееманципирана, леко отнесена, весела, типична Тя. Точно като вашата кокетна жена. Любимата.

Знам я историята, че празникът бил „комунистическа измислица” за почит на трудещата се жена. Мен ако питате, никак не е лошо това. Вероятно тогава мъжете са почитали високо труда, а трудът поделен и рамо до рамо с красива/работлива жена, ехе, какво по-добро от това? Така заедно са строили… града. Макар светът да се презастрои на места, култът към богинята Майка е действащ и досега.

По-късно, докато растях разбрах, че това е празник за много важна в живота ни дама. Познахте. Най-първа и най-важна е всяка Мама. И мисля бихте се съгласили, че това е красиво признание: снимка, саморъчно направена картичка, две-три търкулнати думи и малко букетче с канап. Всеки от нас е правил такива неща, подтикван от някоя добра госпожа или пък на своя глава.

Това сгрява душата, дори и тази с твърда и здрава ръка. Нашата/вашата майка определено заслужава зюмбюлът откъснат задъхано изпод съседската, дворна врата или други най-разнообразни цветя. Заради грижата, за шамарите, за най-добрата чорба, за неспирните приказки за това - онова.

А после в живота ми нахлу Любовта. Бонбонени цветчета с найлонова панделка поднесени от любими момчета, истински ме умиляваха на този ден. Пазих ги години наред като сувенири свързани с много важни събития, имена и места. В кръгла кутия със спомени, с теменужена панделка по ръба. Свидни истории с Пешо, Иво и Сашо още се съхраняват в шкафа с резето най-горе, в дясното отделения под рошавата ми коса.

Учителят по математика, помня го и до сега, не изпитваше момичета на 8 март, никога. Спомням си с най- мили чувства за набития саможив, леко свадлив господин, насмитащ момците пред чистата черна дъска. Остана ми само това, нямам незараснали белези в съзнанието си от строгите синус, косинус и теореми с корен квадратен - с други думи - от математически същества.

Такива бяха онези времена.

Сигурна съм, че и с вас е така, господа. Помните Петя с русата права коса. Вероника, на която разбихте носа в трети клас в една игра с топка и тя страшно рева. Все още не знаехте нищичко за любовта, но носехте цветя в класа: на класната, на Вероника, Петето и на Весето с раираната пола, дето все ви показва разни непозволени неща. И на още няколко моми, на които не помните имена, но с които сте имали поводи да се почувствате по-така.

Няма как, в този полу - пролетен ден от този така начален месец в годината, да не ви опръска еуфорията разплисквана по улици и тротоари. Локви, пликчета разни на невероятни места, кашони с най-разнородни цветя, пъстри като детски играчки разхвърляни по пясъка. Подвикващи роми, бъбрещи бабки… шумолящи неща.

Знам си, ще зарадвате някоя. С кутия сладки бонбони, бутилка бира, скъпи вина. Вълнуващи думи или просто чаша чиста вода. Със срамежлив минзухар, пръстен с диамант или рокля на жълти цветя. Все тая. Изисква се единствено искреност и план за вечерта.

Ден, в който пак да покажете бълбукащи чувства, признателност, радост, гордост и разбира се, суета. Един нищо и никакъв повод и особено мил жест от ваша страна. Като да кажеш „наздраве”, „всичко добро” или „внимавай със стълбата има боя”. Още една причина да бъдете силно добри. Много е мъжко и храбро това.

Харесваме рози, лалета, широко отворена врата. Предимство в трамвая, приятелско рамо със здрава ръка. Разходка с колата в 2 през нощта. Онази, специалната поза под душа в банята. Прегръдка, изслушване и кимане на глава. Няколко танца, поклащане в ритъм... все такива тривиални нещица. Жените се радват и даже викат „Ура!”. Дори  надутата мацка с лъскава кола. И враждебната дама, която все си вири носа. Кресливата фръцла със зелена коса, бунтарката и тя.

Достойно и гордо е някак си. И чест ви прави това, пичове и господа.

На бас се хващам, че и на вас ви е по-готино така. Под ръка с дъщерята, майката или с малката сладка жена. Тя ще грее усмихната, нежно погалваща едрия бицепс под своята ръка. Дали сте нейният татко, съпруг, приятел или „най-любим на света” няма никакво значение в случая.

Очаква се радост на всички нива.

И печалба за търговците.

Празнувайте и се целувайте, правете кексове/сексове на осми от сутринта. И най-важното, не се предвижда отлагане на пролетта, пък нека си вали, колкото иска снега!

Предварително благодаря!