Кога?
Когато утрото
лекичко „подритва” за ставане, а слънчев лъч гъделичка носа. Когато
топлата влага под завивката събужда желание, а свежият полъх отвън я
изпарява със скоростта на едно настръхване.
Когато прозорците са широко отворени, а завесите издути като платна на лодка и ловят пеперуди. Когато ледените напитки от вечерта напомнят за себе си на сутринта в огледалото и в нуждата от още по- ледена лимонада. Когато студеното кафе е лукс на бучки с аромат на карамел. Когато стичащият се мед от филийката те радва, че имаш още една възможност да оближеш пръстите му… и устните. Когато душът е хладен и подсилва необходимостта да се затоплиш в прегръдката на другия.
Когато в 12 на обед е крайно време за бира. Когато обяда е пресни домати със зехтин и повечко песто, може и сиренце. Когато следобедният сладолед е вкусова експлозия и се усвоява изцяло, чрез нарасналия енергиен разход. Когато динята е свежа и хрупкава, и захарно сладка, и много.
Когато нощта се бърка с деня, а веселбата се е ширнала, като детски играчки, разхвърляни на пясъка. Когато компаниите са шумни, а съседите не викат полиция. Когато музиката е нежно- ритмична, а питиетата силни и предразполагащи.
Когато разговорите са малко и съвсем смислени, а движенията целеустремени и не съвсем точни. Когато вечерите са пърхащо- страстни, а нощите кратки и ясни. Когато желанието е повече от фантазия, а сексът повече от желан.
Когато посрещаш изгрева, докато изпращаш деня. Когато решенията са необмислени и правилни, а последиците очаквани и с тенденция към митологизиране. Когато всеки голям връх е близък малък хълм, а морето съвсем достижимо (по магистралата). Когато дъждът е наслада с приключенски вкус, а тромавите облаци- полегнали по гръб хипопотами. Когато големите миди са малки шотчета, а игрите- без правила.
Когато си просто добър и пееш с щурците, или броиш звездите и не ти се спи. Когато малините са зрели и наситено червени, и идеално подхождат на коктейли с ром или пенливо вино.
Когато се схващат много мускули на лицето от смях, а малкото останали по тялото са за погалване с цел пълно отпускане на душата.
Когато състоянието, в което се намираш е пълна нула, т.е. напълно безкрайна хармония, сравнима само с божественото и все пак успяваш да го докараш до единичка, т.е. до по- приложимо, човешко състояние.
Когато дуалността на битието не те замисля и натоварва, а забавлява и се слива, не във „всички нюанси на сивото”, а е пъстро, като балони на селски панаир.
Когато работата е песен, защото никой не работи.
Когато си "над нещата" и цялото време на света е твое, защото цялото време е в този момент.
Когато проблемите са решими, а алтруистичният дух повсеместен. Когато Земята все още/пак се върти и има надежда да задържим това положение. Когато желанието да бъдеш важен спира до желание да бъдеш. Когато „различията” помежду ни показват само колко сме еднакви и осъзнаването на собствената ни субективност ни прави малко по- обективни.
Когато е лято.
Сега.
Когато прозорците са широко отворени, а завесите издути като платна на лодка и ловят пеперуди. Когато ледените напитки от вечерта напомнят за себе си на сутринта в огледалото и в нуждата от още по- ледена лимонада. Когато студеното кафе е лукс на бучки с аромат на карамел. Когато стичащият се мед от филийката те радва, че имаш още една възможност да оближеш пръстите му… и устните. Когато душът е хладен и подсилва необходимостта да се затоплиш в прегръдката на другия.
Когато в 12 на обед е крайно време за бира. Когато обяда е пресни домати със зехтин и повечко песто, може и сиренце. Когато следобедният сладолед е вкусова експлозия и се усвоява изцяло, чрез нарасналия енергиен разход. Когато динята е свежа и хрупкава, и захарно сладка, и много.
Когато нощта се бърка с деня, а веселбата се е ширнала, като детски играчки, разхвърляни на пясъка. Когато компаниите са шумни, а съседите не викат полиция. Когато музиката е нежно- ритмична, а питиетата силни и предразполагащи.
Когато разговорите са малко и съвсем смислени, а движенията целеустремени и не съвсем точни. Когато вечерите са пърхащо- страстни, а нощите кратки и ясни. Когато желанието е повече от фантазия, а сексът повече от желан.
Когато посрещаш изгрева, докато изпращаш деня. Когато решенията са необмислени и правилни, а последиците очаквани и с тенденция към митологизиране. Когато всеки голям връх е близък малък хълм, а морето съвсем достижимо (по магистралата). Когато дъждът е наслада с приключенски вкус, а тромавите облаци- полегнали по гръб хипопотами. Когато големите миди са малки шотчета, а игрите- без правила.
Когато си просто добър и пееш с щурците, или броиш звездите и не ти се спи. Когато малините са зрели и наситено червени, и идеално подхождат на коктейли с ром или пенливо вино.
Когато се схващат много мускули на лицето от смях, а малкото останали по тялото са за погалване с цел пълно отпускане на душата.
Когато състоянието, в което се намираш е пълна нула, т.е. напълно безкрайна хармония, сравнима само с божественото и все пак успяваш да го докараш до единичка, т.е. до по- приложимо, човешко състояние.
Когато дуалността на битието не те замисля и натоварва, а забавлява и се слива, не във „всички нюанси на сивото”, а е пъстро, като балони на селски панаир.
Когато работата е песен, защото никой не работи.
Когато си "над нещата" и цялото време на света е твое, защото цялото време е в този момент.
Когато проблемите са решими, а алтруистичният дух повсеместен. Когато Земята все още/пак се върти и има надежда да задържим това положение. Когато желанието да бъдеш важен спира до желание да бъдеш. Когато „различията” помежду ни показват само колко сме еднакви и осъзнаването на собствената ни субективност ни прави малко по- обективни.
Когато е лято.
Сега.
Коментари
Публикуване на коментар