Как искам да е лято! Безумно, сладко, топло лято!

Да нямам нуждата от дрехи,
да ме облича само някоя вълна,
в дантелата и бяла да се скрия,
и дъъъълго да ме няма на брега...

Да се издуват леките завеси
от галещия вятър вечерта,
а сутрин в кафето си,  наместо мляко
бучици лед да разтопя...

Да е бяло и горещо през деня,
да скитам с приятели по диви места-
да бъда щура глава.
Да има и щъркели- цели ята!

Да има малини,
покрити с нежна роса,
да съм омазана цялата-
и по носа.
Да има студена река.

И залезът да зрее като праскова
и кадифено да обгръща вечерта...
Да бъде палава и мляскава-
да свършва чааак на сутринта.

Луната да бъде резен от диня,
да бъде и люлка и да е синя.
Да има звезди по Млечния път
със смели желяния да полетят.

Да ми е влюбено и много засмяно...
Да ми бъде мечтано и силно желано.
Да бъдем  двама, може и трима,
да бъдем Там и да ни има...

Да е пулсиращо и много ритмично,
да е танцуващо-
дори романтично!

Да ходя боса, и да ми пари,
и лятна буря да ми се стовари.

Да шляпам в локвите,
да ми е весело,
да гоня котките - унесено.
Да има мухи и много комари,
да има и рани - одрани...

Да има фонтани от дъжд, и дъга.
Да прескачам огън като искра!
Да има цели полета с цветя!

Да има момичешки глупости- повече,

момчешки безумия- олеле!

Да има и смях, и сълзи, и кавга,

но да има игра!

Ех, да има Игра!