Дишам

Абсолютно невъзможно е да се освободиш.
Като от миниатюрно, гъделичкащо перце в носа.
Като от стаен в ъглите парфюм, който дебне да се впие зад челото най-отпред и да напомня.
Разни отминали случки с аромат на препечена пръст и мащерка. Грапави длани и прашни пети, вплетени внимателно.
От мисли, които подскачат край светлокос спомен.
От аромата му, който побутва преглътнати вълнения и прожектира копнежи, живи като глътка въздух.
От още едно вдишване само, още едно.