Небето и момчето

Небето съъъънено се изтърколи по нанадолнището на шосето.
Някак си нелепо
погледът му срещна се с този на детето,
което тамън почистваше си лъскавкото на нослето.

Огледа се доволно в двете локви,
а те нали са горди, мокри,
не му обърнаха особено внимание,
че имаха си друго занимание.

Момчето,
с лъскавото кръгче на нослето,
стъпи бавно на шосето.
Едва сега ги бе видяло и разбрало,
че отразяваха небето - тези двете,
като в криво огледало.

Решено бе, че  ще лети!
Цопна в локвите и ги смути!
Радостно му стана щом видя,
че облаци разхождаха се из града.

Разбира се, че  ей сега
със собствените си крака - крила,
ще разгроми два облака - на пух и прах,
без страх ще се разправи и със тях!

Избухнаха безброй звезди от капки,
напръскани, оказа се са две-три бабки,
но в битките така е -
и момчето знаеше го,
и небето.

Горките локви само,
горките горди дами,
размътени, кафяво - кални
почувстваха се някак си банални.
Обидено разливаха се по шосето,
където водеше се битката между момчето и небето.
……..