Сън

Липата спи
и аз под нея съм заспала.
След толкоз чакане
с цветята дишам,
ветрецът ми е одеяло.
Ето,
и слънцето се умори от качване -
търкулва се.
Очаква те.
Дочувам стъпките ти,
под опакото на небето.
А над черницата
лети
усмивката ти бяла.