На татко

В топлата ръка на татко ми
сгушвам се и си мълча.
Мирише на земя и сладко,
и на любов, и топлина.
Като в гнездо с пера съм скрита
под силната му жарка гръд,
кураж и вяра блестят в очите му
и в думите,
които над главата ми кръжат.
И много лекичко цигарата
дими на крайчеца на татковата ми уста -
прикрива грижи,
може би тъга изгаря,
но млечно-бели думи
обгръщат ме като крила.
И ако някога, някой ме пита -
кой е най-добър,
най-достоен в света,
ще се изправя и гордо ще викам -
това е моят, моят баща!

8 август, рожденият ден на баща ми