Есенно лято

Върху есенна мъгла нареждам всичко -
Градската, зелените сенки на дупки
ръбатата пейка
устните ти бяха меки
глезените ми - помилвани
и рамото ми се гушеше в дланта ти погалено
гласът ти - басов и категоричен
излизаше изпод издялканите скули.
Всичко хубаво
и да те обича по-хубаво от мен,
като теб да те обича.
Най-хубаво.