Есента

Есента пак зазлати.
Над сините меки гори
мъглата се лее.
Лятото в жълтото
(и навярно в очите ти)
още малко личи.
По плешивите връхчета
на инак рошави хълмове
и на пръстите
зимата зимно стърчи.
Ято птици.
Сланата студено блести
над препечен бакър
и върху твоите устни
горчи.

Светът е събран във прозореца.