Равноденствие

Все още са зелени върховете
и лятото стои на пътя и те чака
по кой ли кръстопът поемаш вече,
към ясното небе или към
мрака?

А колко е красива есента!
И колко скитници прибира с влака,
но не и теб - тебе на прибра,
теб все някой още ще те чака.

И моето сърце протяга врат
да види на сбогуване крилата
на онзи дух,
на онзи ярък епитаф,
за който есента е вятър.