Есен 4

Аз, разбира се,

не зная какво да правя с толкова есен в себе си,

с толкова паднало злато,

с толкова изопнати клони

с шепа жълти и медни монети по тях,

птици,

които не тръгват на никъде.

(Мъгла като шал,

мъгла като воал на вечна младоженка.)

Златокоса

блести всяка клонка,

посребрено стръкче трева

като никога вече

ще засвети преди да падне,

преди да се сломи,

преди да умре.