От мечтата ми дваж по- мечтан си ти, мъничък мой Великан

 Аз доста навъртях годините,
ей така, за нула време дето се вика
и за това време разбрах,
че никой не се вълнува обезателно,
колко аз съм била съобразителна,
как прецизно съм подбирала думите, обмисляла съм ги и съм ги свела до минимум,
за да не отнемам от времето на човека
с многословия.
Никой не се вълнува особено,
дали съм си разбила колата,
носа или
сърцето,
и изобщо, ама изобщо не му дреме,
колко съм била внимателна и
как тихо съм пристъпвала,
или дори съм викала,
защото
така е устроен човекът изначално -
да иска,
да притежава,
да глези суетата си,
да властва,
да контролира
каквото изобщо не подлежи на контрол
и да нехае за езика.
Такива сме си ние,
хората.
А езикът, както се знае,
е чувствителен,
боли ги думите.

И мене ме боли
понякога.