На звездите в мен

 

Не ме е страх

да се доверя на звездите,

да избирам ясните им знаци, светлите им блясъци,

неутралното им вечно постоянство,

да им поднасям цялото си същество,

цялото -

прашинка по прашинка -

разпилявано от вятъра

над пространства без почва, без земя и растеж -

пиляно на вятъра,

прашинка по прашинка,

да го събирам все наново

и да го връщам там,

откъдето е дошло.

Не ме е страх.